Начална страница | Към актуалната версия на астрокалендара | Използвани термини

ПО-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ ПРЕЗ 2018 г.

Пенчо Маркишки

2018 година е оптимално наситена с астрономически явления. От различни части по земното кълбо ще се наблюдават общо пет затъмнения – две пълни лунни и три частични слънчеви. Ще се наблюдават удобно интересни метеорни потоци, а в края на лятото и в началото на зимата две по-ярки комети ще привлекат вниманието на астрономите.

Посочените тук моменти на астрономическите явления са в българско официално време, с изключение на тези, за които изрично е указан друг тип време.

Препратки в страницата:

Начало на сезоните

Лунни явления

Слънчеви и лунни затъмнения

Видимост на ярките планети

По-интензивни метеорни потоци

По-ярки комети

Полезни връзки

НАЧАЛО НА СЕЗОНИТЕ

Астрономическа пролет: 20 март в 18^h 15^m;

Астрономическо лято: 21 юни в 13^h 07^m;

Астрономическа есен: 23 септември в 04^h 54^m;

Астрономическа зима: 22 декември в 00^h 23^m.

Лятното часово време ще се въведе на 25 март в 03^h 00^m (последната неделя на март). Връщането към зимно часово време ще стане на 28 октомври в 04^h 00^m (последната неделя на октомври).

Земята ще премине през своя перихелий на 3 януари в 07^h 35^m. Тогава нашата планета ще бъде на разстояние 147 097 233 km от централното ни светило. Най-далеч от Слънцето – в афелий Земята ще бъде на 6 юли в 19^h 47^m, на разстояние 152 095 566 km.

ЛУННИ ЯВЛЕНИЯ

Суперлуние в нощта на 1 срещу 2 януари

Това е първото астрономическо явление за годината. Суперлуние или Супер Луна е явление, при което перигеят на Луната (най-голямото ѝ приближаване до Земята за даден месец) съвпада или е близък по време с пълнолунието или с новолунието. През януари Луната ще премине два пъти през своя перигей, като за нас интерес представлява първото такова преминаване – на дата 1-ви, в 23^h 49^m. Тогава разстоянието Земя – Луна ще намалее до 356 565 km. Пълнолунието ще настъпи 4 часа и 35 минути по-късно – в 04^h 24^m на 2 януари. В нощта на 1 срещу 2 януари Луната ще изглежда близо 8% по-голяма и 16% по-ярка спрямо случая, когато тя е на средно разстояние от Земята (на 384 403 km от нас), и около 14% по-голяма и 30% по-ярка спрямо случая, когато пълната Луна е най-далеч от Земята – в апогея на орбитата си (на 405 696 km от нас).

Повече за явлението Супер Луна можете да прочетете в раздел „Използвани термини“.

Две Сини Луни в началото на годината

Месеците януари и март ще имат по 2 пълнолуния – в тяхното начало и край. В такива случаи е прието второто пълнолуние в края на месеца да се нарича Синя Луна, което обаче няма връзка с видимия цвят на Луната. Второто пълнолуние за януари ще бъде на 31-ви в 15^h 27^m. Пълнолунията през март ще са на дати 2-ри в 02^h 51^m и 31-ви в 15^h 37^m. През месец февруари няма да настъпи пълнолуние.

СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

1. Пълно лунно затъмнение на 31 януари

На тази дата в следобедните часове ще се случи първото за 2018 г. затъмнение – пълно лунно. То съвпада със „синята Луна“ за месец януари. Явлението ще бъде видимо от Северна Америка, Тихия океан, Австралия, Азия, Арктика и част от Антарктика. От Източна Европа и от най-крайните източни части на Африка ще се наблюдава само краят на затъмнението след изгрева на Луната в началото на нощта.

Характерни моменти от явлението в официално време.

Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 12^h 51^m 15^s;

Начало на частичното затъмнение: 13^h 48^m 27^s;

Начало на пълната фаза: 14^h 51^m 47^s;

Максимална фаза: 15^h 29^m 49^s;

Край на пълната фаза: 16^h 07^m 51^s;

Край на частичното затъмнение: 17^h 11^m 11^s;

Край на затъмнението от полусянката на Земята: 18^h 08^m 27^s.

На 31 януари вечерта Луната ще изгрее за София в 17^h 42^m, т. е. ще можем да наблюдаваме само финала на излизането на Луната от земната полусянка, което за съжаление не е особено атрактивна част от явлението. Тогава горната част на изгряващия лунен диск ще изглежда леко посивяла, което ще може да се забележи по-добре с бинокъл или с далекоглед, предвид все още светлото небе. От Източна България бихме могли да наблюдаваме края на затъмнението от полусянката от малко по-ранен етап – за Варна Луната ще изгрее в 17^h 21^m.

Карта за явлението от F. Espenak, NASA’s GSFC

2. Частично слънчево затъмнение на 15 февруари

Ще се наблюдава от Антарктида, от южната част на Тихия океан и южната част на Южна Америка.

Характерни моменти от явлението в официално време.

Начало на затъмнението: 20^h 55^m 45^s;

Максимална фаза: 22^h 51^m 19^s;

Край на затъмнението: 00^h 47^m 03^s на 16 февруари.

Максимална фаза на затъмнението: 0.599.

По време на максималната фаза ще бъдат закрити 49% от площта на слънчевия диск. Явлението няма да се наблюдава от България.

Карта за явлението от F. Espenak, NASA’s GSFC

3. Частично слънчево затъмнение на 13 юли

Ще се наблюдава от най-южните части на Австралия и от част от Антарктика.

Характерни моменти от явлението в официално време.

Начало на затъмнението: 04^h 48^m 17^s;

Максимална фаза: 06^h 01^m 02^s;

Край на затъмнението: 07^h 13^m 43^s.

Максимална фаза на затъмнението: 0.337. По време на максималната фаза ще бъдат закрити 23% от площта на слънчевия диск. От България явлението няма да се наблюдава.

Карта за явлението от F. Espenak, NASA’s GSFC

4. Пълно лунно затъмнение на 27 срещу 28 юли

Това е второто за годината пълно лунно затъмнение, което за разлика от първото – в края на януари, ще може да се наблюдава удобно от България. Само началото на явлението ще бъде видимо от западните части на Тихия океан, от Източна Австралия, Япония и Източна Азия. Цялото затъмнение ще може да се проследи от Централна и Западна Азия, Европа, Индийския океан, Африка, по-голямата част от Атлантическия океан и Антарктида. От Южна Америка ще се наблюдава само краят на затъмнението – след изгрева на Луната в началото на нощта.

Характерни моменти от явлението в официално време:

Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 20^h 14^m 49^s;

Начало на частичното затъмнение: 21^h 24^m 27^s;

Начало на пълното затъмнение: 22^h 30^m 15^s;

Максимална фаза: 23^h 21^m 44^s;

Край на пълното затъмнение: 00^h 13^m 12^s на 28 юли;

Край на частичното затъмнение: 01^h 19^m 00^s;

Край на затъмнението от полусянката на Земята: 02^h 28^m 37^s.

Продължителността на затъмнението от земната сянка ще бъде 3 часа, 54 минути и 32 секунди.

Продължителността само на пълното затъмнение ще бъде 1 час, 42 минути и 57 секунди, т.е. доста дълга, защото Луната ще премине почти през центъра на земната сянка.

Условия за наблюдение на явлението

На 27 юли Слънцето ще залезе за София в 20^h 53^m, а Луната ще изгрее малко по-рано – в 20^h 43^m. При началото на частичното затъмнение от земната сянка в 21^h 24^m (около края на гражданския полумрак), за наблюдател от София Луната ще бъда на височина едва 5° 42′ над югоизточния хоризонт. По време на максималната фаза на затъмнението в 23^h 22^m ще виждаме Луната на височина 20° 28′ в посока югоизток. В края на частичното затъмнение в 01^h 19^m Луната ще бъде на височина 27° 35′ над южния хоризонт. Поради тези малки височини се препоръчва желаещите да наблюдават явлението да изберат място с нисък хоризонт в посоки югоизток – юг. Затъмнението ще се случи на фона на звездите от съзвездието Козирог, а на ъглово отстояние 6° южно от Луната (видимо под нея и леко вдясно) ще се наблюдава Марс, който ще бъде във велико противостояние, с висока яркост от –2.8 mag и с ъглов диаметър 24″.

Карта за явлението от F. Espenak, NASA’s GSFC

$Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: I:\htm\WEB_NAO\astrocalendar\astro-events_2018_files\image7001.jpg$

Вид на небето на 27 юли 2018 г. в посока югоизток-юг по време на пълната фаза на лунното затъмнение в 23^h 21^m. За наблюдател от София затъмнената Луна тогава ще се вижда на височина 20° 28′ над хоризонта. За Варна – на височина 21° 46′

5. Частично слънчево затъмнение на 11 август

Петото и последно за годината затъмнение ще бъде отново частично слънчево и ще се наблюдава от северната част на Атлантическия океан, от Северна Европа, Северна Азия и Арктика. От България явлението няма да може да се наблюдава.

Характерни моменти от явлението в официално време:

Начало на затъмнението: 11^h 02^m 05^s;

Максимална фаза: 12^h 46^m 15^s;

Край на затъмнението: 14^h 30^m 39^s.

Максимална фаза на затъмнението: 0.737. По време на максималната фаза ще бъдат закрити 68% от площта на слънчевия диск.

Карта за явлението от F. Espenak, NASA’s GSFC

ВИДИМОСТ НА ЯРКИТЕ ПЛАНЕТИ

През пролетта на 2018 условията за наблюдение на планетите Сатурн, Марс и Юпитер ще се подобряват – те ще изгряват все по-рано през нощта. В първите нощи на април Марс и Сатурн ще се наблюдават във видима близост в съзвездието Стрелец. Съединението на двете планети ще бъде на 2 април в 14^h 55^m, когато те ще бъдат на ъглово отстояние 1° 16′.

През март Венера ще започне да се наблюдава ниско на запад след залез слънце като Вечерница. В края на април тя ще бъде видимо недалеч от звездния куп Плеяди. Залезът на Венера ще закъснява все повече след слънчевия и най-високо в небето тя ще се вижда на 17 август вечерта, когато ще бъде в т.нар. максимална елонгация – на 46° източно от Слънцето. След тази дата планетата ще започне да залязва все по-скоро след Слънцето.

Видимост на Сатурн, Марс и Юпитер в средата на март, около 1 час и 30 минути преди изгрев слънце

През ясните юнски нощи около 2 часа след полунощ, Марс, Сатурн и Юпитер ще могат да се наблюдават едновременно над хоризонта, съответно в съзвездията Козирог, Стрелец и Везни. През юли тази картина ще бъде видима около полунощ. През август същите планети ще бъдат едновременно видими още около 21^h.30^m, т.е. при свечеряване, като освен тях над западния хоризонт (в Дева) ще блести и Венера.

На 27 юли около 08^h 10^m Марс ще бъде във велико противостояние – на 0.38616 астрономически единици от Земята (57 768416 km), с ъглов диаметър 24.2″ и с яркост –2.8 mag.

Марс, Сатурн, Юпитер, Луната и Венера на 15 август привечер, около 1 час след залез слънце

Съединение с голямо видимо сближаване на Марс и Нептун на 7 декември 2018 в 16^h 46^m

Марс и Нептун ще бъдат видимо най-близо няколко минути преди момента на съединението по ректасцензия – в 16^h 40^m EET, когато ще бъдат на ъглово отстояние едва 2′ 12″. Нептун ще бъде южно от Марс.

Условия за наблюдения:

На 7 декември Слънцето ще залезе в 16^h 53^m за София, а двете планети ще са над хоризонта до 23^h 58^m. Най-подходящото време за наблюдение е около 18^h 30^m българско време, т.е. веднага след свечеряване. Тогава Марс и Нептун ще са на височина 40° над южния хоризонт.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на съединението:

Нептун: 7.9 mag, 2.4″;

Марс: 0.1 mag, 8.8″.

Марс и Нептун по време на съединението си на 7 декември 2018 г.

ПО-ИНТЕНЗИВНИ МЕТЕОРНИ ПОТОЦИ

През 2018 г. условията за наблюдение на двата най-атрактивни метеорни потока – Персеиди и Геминиди ще бъдат добри. Традиционно те привличат вниманието на много астролюбители и любопитни хора по цял свят, както и на организирани групи метеорни наблюдатели. Принципно основна пречка при метеорните наблюдения е Луната, която при фаза около пълнолуние създава повишена осветеност на небето и с това възпрепядства регистрирането на метеорите, както и наблюдението на всички слаби астрономически обекти. Според Международната метеорна организация (International Meteor Organization – IMO: https://www.imo.net/) максимумът на Персеиди през 2018 г. ще бъде в интервала от 23^h на 12 август до 11^h на 13 август официално време, с интензивност около 110 метеора на час.

Условия за наблюдения на Персеиди

На 12 август Слънцето ще залезе в 20^h 33^m за София, а Луната ще бъде в новолуние и залезът ѝ ще закъснее само 56 минути след слънчевия, т.е. нощта ще бъде безлунна. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06^h 31^m, поради което ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 05^h 15^m сутринта.

Метеорният поток Персеиди се наблюдава в периода от 17 юли до 24 август, когато Земята, обикаляйки по своята орбита около Слънцето, преминава през облаци от космически частици (метеорни роеве), отделяни в процеса на разпадането на кометата 109P/Swift-Tuttle. Тази комета има период около 130 години и за последно е преминала през своя перихелий през 1992 г.

Геминиди

Максимумът на метеорния поток Геминиди ще бъде на 14 декември около 14^h 30^m. с интензивност около 120 метеора на час. Предвид, че за нашите географски дължини максимумът се пада през деня, най-подходящото време за наблюдение от България ще бъде през втората половина на нощта 13 срещу 14 декември и през следващата нощ – 14 срещу 15 декември.

На 14 декември Слънцето ще изгрее за София в 07^h 49^m и ще залезе в 16^h 53^m. На същата дата Луната ще залезе в 23^h 34^m с 44% осветен диск – фаза малко преди първа четвърт. Метеорният поток Геминиди се наблюдава от 4 до 17 декември, когато Земята преминава през облаци от космически частици, отделени в пространството от астероида 3200 Phaethon.

Дракониди

Освен гореописаните два потока, тази година с повишен интерес ще бъде наблюдаван метеорният поток Дракониди, активен в периода 6 – 10 октомври. Според IMO неговият максимум ще бъде на 9 октомври около 03^h 10^m българско време. Обичайно Дракониди са с доста ниска интензивност – едва около 10 метеора за час, но поради факта, че на 10 септември 2018 г. родителското тяло на потока – кометата 21P/Giacobini-Zinner ще премине през своя перихелий, са възможни изненади. Потокът Дракониди сюрпризира своите наблюдатели през 2011 г., когато бе отчетена неочаквано висока активност от близо 300 метеора на час. Изненадата продължи и през 2012 г., когато активността на потока скочи двойно – до около 600 метеора на час. Родителското тяло – кометата 21P/Giacobini-Zinner има къс период – тя преминава през своя перихелий веднъж на 6.54 години.

В нощта на максимума – 8 срещу 9 октомври Луната ще бъде в новолуние.

ПО-ЯРКИ КОМЕТИ

През август и септември 2018 г. кометата 21P/Giacobini-Zinner ще достигне яркост около 6 mag, която е пределната забележима с невъоръжено око. Поради това използването на оптични прибори за нейното наблюдение ще бъде наложително. През тези два месеца 21P/Giacobini-Zinner ще премине през съзвездията Касиопея, Жираф, Колар, Близнаци, Орион и Еднорог. Ще се наблюдава във втората половина на нощите.

На 3 септември около 03^h българско време ще може да се наблюдава интересен момент от видимия път на тази комета – тогава тя ще бъде на 56′ югозападно от звездата Капела, α Колар. Тази видима близост ще бъде удобна за лесното намиране на кометата, например с бинокъл.

21P/Giacobini-Zinner е открита на 20 декември 1900 г. от Michel Giacobini и Ernst Zinner.

Предстоящ перихелий: 10 септември 2018 г.

Перихелийно разстояние (q): 1.0127778 AU.

Период: 6.54 години.

Видимите пътища на кометите 21P/Giacobini-Zinner от 5 юни до края на октомври и на 66P/du Toit до началото на 2019 г. Позициите на кометите са означени през 10 денонощия за 00 UT, с надписи през 30 денонощия във формат месец-дата (mm-dd)

Най-очакваната комета през тази година е 46P/Wirtanen. Тя ще премине през своя перихелий в нощта на 12 срещу 13 декември 2018 г. на разстояние 1.0553632 AU от Слънцето. Тази комета е също късопериодична – завръща се в централните части на Слънчевата система веднъж на 5.44 години. През октомври нейната яркост ще се повиши достатъчно за да може да бъде наблюдавана с бинокли и с малки зрителни тръби. Тогава 46P/Wirtanen ще се движи все още видимо бавно в съзвездието Пещ и ще се наблюдава във втората половина на нощите. На 27 ноември кометата ще навлезе в съзвездието Кит, а на 4 декември ще пресече границата на Кит с Еридан. Очакваната яркост на 46P тогава е около 4.5 mag – теоретично вече ще бъде във възможностите за наблюдение с невъоръжено око. Видимото движение на кометата на фона на звездите ще се ускори след началото на декември. 46P/Wirtanen ще навлезе в съзвездието Бик на 12 декември, а в нощите около 16 декември тя ще се наблюдава видимо недалеч от яркият звезден куп Плеяди – на около 4° от него. Нощите около средата на декември ще бъдат най-подходящи за наблюдение на тази комета. Тогава нейната яркост ще достигне максималната очаквана – около 3 mag. Луната тогава ще бъде във фаза първа четвърт и ще залязва около полунощ, което гарантира добри условия за наблюдения. 46P/Wirtanen ще бъде видима през целите нощи във втората половина на декември, а най-високо в небето ще бъде около полунощ. В нощта на 18 срещу 19 декември кометата ще навлезе за кратко в съзвездието Персей, а на 21 декември ще пресече границата на Персей с Колар. В нощта на 23 срещу 24 декември ще има друг забележителен момент от пътя на 46P/Wirtanen – тя също ще премине видимо близо до най-ярката звезда в съзвездието Колар – Капела, само на 35 дъгови минути от нея (в 23^h българско време). Тогава яркостта на кометата ще е спаднала до около 4.2 mag. 46P ще се наблюдава удобно до около края на първата седмица на януари 2019 г. в съзвездието Рис. Въпреки, че през декември 2018 кометата ще достигне яркост по-висока от 4 mag и на теория би следвало да бъде забележима с невъоръжено око, с бинокъл или с малък телескоп тя ще може да се наблюдава далеч по-удобно. В периода в който 46P/Wirtanen ще бъде в съзвездието Бик, тя ще бъде в позиция близка до противостояние, т.е. в посока противоположна на тази към Слънцето. Поради това плазмената опашка на кометата ще остава почти точно зад нейната кома и няма да се наблюдава добре.

Счита се, че през 2012 г. частици, отделени от 46P/Wirtanen са допринесли за по-високата активност на метеорния поток Геминиди.

Кометата е открита на 17 януари 1948 г. от американския астроном Carl Alvar Wirtanen.

Видимите пътища на кометите 46P/Wirtanen от началото на август до около 20 декември и на 21P/Giacobini-Zinner от 9 септември до около 7 ноември. Позициите на кометите са означени през 5 денонощия за 00 UT, с надписи през 10 денонощия във формат месец-дата (mm-dd)

46P/Wirtanen видимо близо до звездния куп Плеяди (М 45) в съзвездието Бик на 16 декември 2018 г. (компютърна симулация) На тази дата в 23^h 00^m официално време кометата ще бъде на ъглово отстояние 3° 20′ от центъра на купа. Явлението ще изглежда в този вид ако го наблюдаваме през бинокъл с увеличение 10 пъти.

Начална страница