Посочените тук моменти на астрономическите явления са в българско официално време, с изключение на тези, за които изрично е указан друг тип време.

НАЧАЛО НА СЕЗОНИТЕ

Астрономическа пролет: 20 март, 05^h 50^m (пролетно равноденствие)

Астрономическо лято: 21 юни, 00^h 44^m (лятно слънцестоене, най-дългия ден в годината, траещ 15 часа и 19 минути)

Астрономическа есен: 22 септември, 16^h 31^m (есенно равноденствие)

Астрономическа зима: 21 декември, 12^h 02^m (зимно слънцестоене, най-късия ден в годината, траещ 09 часа и 2 минути)

Земята ще бъде в перихелий – най-близо до Слънцето по своята орбита (на 147 091 144 km) на 5 януари в 09^h 48^m

Земята ще бъде в афелий – най-далеч от Слънцето (на 152 095 295 km) на 4 юли в 14^h 35^m

2020 г. е високосна.

През 2020 г. лятно часово време (с 1 час напред) ще се въведе на 29 март в 03^h 00^m.

Връщането към зимно часово време (с 1 час назад) ще стане на 25 октомври в 04^h 00^m.

Предвиденото от Европейската комисия прекратяване на сезонната смяна на часовото време в страните членки на ЕС е отложено за 2021 г., като не е изключено да има и следващо отлагане.

ФАЗИ НА ЛУНАТА И ЛУННИ ЯВЛЕНИЯ

Таблица 1. Лунни фази за 2020 г.

$Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\AK_katedra_SU\astro-events_files\image9001.jpg$

Пълнолунието на 31 октомври е второ за този месец, което явление се нарича Синя Луна.

В нощта на 7 срещу 8 април ще бъдат най-близките във времето пълнолуние и перигей за 2020 г., което явление е популярно като Супер Луна или суперлуние. Перигеят на Луната ще бъде на 7 април в 21^h 10^m – с 8 часа и 25 минути преди пълнолунието на 8 април в 05^h 35^m (вижте таблицата за лунните перигеи по-долу).

За суперлуние ще се счита и предното пълнолуние – на 9 март в 19^h 48^m, което е при разстояние Земя – Луна 357 399 km. Перигеят на Луната ще бъде на 10 март в 08^h 34^m при разстояние 357 122 km.

Новолунието на 16 октомври в 22^h 31^m ще предхожда с 4 часа и 17 минути перигея на 17 октомври в 02^h 48^m, което принципно също е суперлуние.

Повече за явленията Синя Луна и Супер Луна вижте в раздел „Използвани термини“.

Лунни апогеи и перигеи

Таблица 2. Перигеи на Луната за 2020 г.

$Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\AK_katedra_SU\astro-events_files\image9002.jpg$

Таблица 3. Апогеи на Луната за 2020 г.

$Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\AK_katedra_SU\astro-events_files\image9003.jpg$

ЕТАПИ НА ПОЛУМРАКА

Таблица 4. Продължителност на етапите на полумрака през годината за географската ширина на София

$Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: D:\htm\AK_katedra_SU\astro-events_files\image9004.jpg$

Повече подробности за етапите на полумрака сутрин преди изгрев слънце, респ. вечер след залеза, ще намерите в раздел „Използвани термини“.

СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

През 2020 г. ще се наблюдават общо шест затъмнения – две слънчеви и четири лунни. Слънчевите затъмнения ще бъдат пръстеновидно и пълно, а четирите лунни – само от полусянката на Земята.

При този тип лунни затъмнения Луната преминава само през полусянката на Земята, което води до леко понижаване на яркостта на лунния диск, особено към единият му край – този, който се оказва по-близо до пълната земна сянка. Частични фази и пълна фаза изобщо не се наблюдават, поради което мнозина считат тези явления за неатрактивни. Възможно е да се наблюдават оцветявания на лунния диск в съвсем леки нюанси, тъй като малка част от слънчевата светлина, осветяваща Луната тогава, е пречупена през земната атмосфера и носи топли тонове.

Някои важни понятия, описващи затъмненията, като максимална фаза (magnitude) и закрита площ (obscuration) са обяснени в раздел „Използвани термини“.

1. Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 10 януари

Това е първото затъмнение за 2020 г, което ще бъде видимо и от България. То ще се наблюдава от западната част на Тихия океан, Азия, Австралия, Европа, Индийския океан, Африка, северната и източната част на Атлантическия океан и Арктика.

Момент на геоцентричната опозиция на Луната по еклиптична дължина: 10 януари 2020 в 21^h 21^m 18^s

Геоцентрични координати на Слънцето и Луната по време на максималната фаза

Слънце: α = 19^h 26^m 32^s δ = –21° 56′ 50″, в съзвездието Стрелец

Луна: α = 07^h 26^m 46^s δ = +23° 00′ 03″, в съзвездието Близнаци

Характерни моменти от явлението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1): 19^h 07^m 45^s

Максимална фаза: 21^h 10^m 01^s

Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 23^h 12^m 24^s

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 4 часа, 04 минути и 39 секунди.

Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 0.895

Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: –0.116 (отстояние до земната сянка в лунни диаметри)

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Lunar_Eclipse_10-January-2020_CMYK-colors

Преминаването на Луната през земната полусянка на 10 януари вечерта. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната със земната полусянка (Penumbra)

В началото на затъмнението в 19^h 07^m 45^s за България Луната ще бъде над източния хоризонт, на височина около 21° 20′ за наблюдател от София и около 24° 40′ за Варна. В началото и към края на явлението няма да се забелязва разлика от обичайния вид на пълната Луна. Едва около момента на максималната фаза в 21^h 10^m южната част (видимо долната дясна част) на лунния диск ще изглежда посивяла. По-удачно ще бъде ако явлението се наблюдава фотографски – намалената яркост на посочената част от лунния диск ще личи по-добре върху снимки.

Данни за явлението (Fred Espenak, NASA’s GSFC)

2. Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 5 юни

Това е второто лунно затъмнение за годината, което също ще бъде видимо от България. Ще се наблюдава от най-западните части на Тихия океан, Япония, Азия, Австралия, Индийския океан, Европа, Африка, южната и източната част на Атлантическия океан, източната част на Южна Америка и Антарктика.

Момент на геоцентричната опозиция на Луната по еклиптична дължина: 5 юни 2020 в 22^h 12^m 23^s

Геоцентрични координати на Слънцето и Луната по време на максималната фаза

Слънце: α = 04^h 57^m 22^s δ = +22° 39′ 21″, в съзвездието Бик (Телец)

Луна: α = 16^h 58^m 26^s δ = –21° 27′ 09″, в съзвездието Змиеносец

Характерни моменти от явлението

Начало на затъмнението от полусянката (контакт P1): 5 юни 20^h 45^m 51^s

Максимална фаза: 5 юни 22^h 25^m 05^s

Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 6 юни 00^h 04^m 09^s

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 3 часа, 18 минути и 17 секунди.

Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 0.568.

Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: –0.405 (отстояние до земната сянка в лунни диаметри).

Преминаването на Луната през земната полусянка на 5 юни вечерта. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната със земната полусянка (Penumbra)

В самото начало на затъмнението в 20^h 45^m 50^s Луната ще бъде на височина около 1° 50′ в посока изток-югоизток за Варна, но за София тя още няма да бъде изгряла. Изгревът за столицата ще настъпи малко по-късно – в 20^h 48^m.

Както и при затъмнението на 10 януари, скоро след началото и към края на явлението няма да се забелязва разлика от обичайния вид на пълната Луна. Едва около момента на максималната фаза в 22^h 25^m южната (видимо долната дясна) част на лунния диск леко ще посивее. Този ефект ще се регистрира по-добре ако наблюдаваме явлението фотографски.

Данни за явлението (F. Espenak, NASA’s GSFC)

3. Пръстеновидно слънчево затъмнение на 21 юни

Пръстеновидните слънчеви затъмнения са особено красиви явления, случващи се когато Луната е близо до апогея на своята орбита, т.е. най-далеч от Земята. Логично тогава Луната изглежда по-малка и по време на пълната фаза на слънчево затъмнение тя не може да закрие изцяло Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава да свети около Луната във вид на тънък пръстен.

Затъмнението ще се наблюдава като частично от Африка, Югоизточна Европа (вкл. България) и Азия.

Ивицата на пръстеновидното затъмнение ще започне от Централна Африка – в Демократична република Конго. Ще пресече Южен Судан, Етиопия и Еритрея. След това ще продължи през южната част на Арабския полуостров – Йемен и Оман, ще пресече Северна Индия, Китай и о-в Тайван. Пръстеновидното затъмнение ще завърши в Тихия океан – в района на Марианските острови, южно от о-в Гуам.

Момент на геоцентричното съединение на Луната по еклиптична дължина: 21 юни 2020 в 09^h 41^m 27^s (6.2 денонощия след апогея на Луната).

Геоцентрични координати на Слънцето и Луната по време на максималната фаза

Слънце: α = 06^h 01^m 33^s δ = +23° 26′ 10″

Луна: α = 06^h 01^m 30^s δ = +23° 32′ 57″

Съзвездие Бик (Телец)

Ъгловият радиус на Слънцето по време на явлението ще бъде 15′ 44.2″, а на Луната 15′ 24.0″, поради което по време на пълната фаза на затъмнението, периферията на слънчевия диск ще остане видима като тънък пръстен около Луната.

Характерни моменти на затъмнението

Начало на частичните фази: 06^h 46^m 00^s

Начало на пръстеновидното затъмнение: 07^h 47^m 44^s

Максимална фаза: 09 40^m 06^s

Край на пръстеновидното затъмнение: 11^h 32^m 22^s

Край на частичните фази: 12^h 34^m 04^s

Максимална фаза на затъмнението: 0.994.

По време на максималната фаза ще бъдат закрити 98.8% от площта на слънчевия диск, като останалият 1.2% от нея ще бъдат видими като много тънък пръстен около лунния диск.

Пръстеновидно затъмнение с максимална фаза и с продължителност 38.2 секунди ще се наблюдава в 06^h 40^m 06^s UT от място с географски координати 30° 31′ 12″ N и 79° 22′ 30″ E – в района на град Джошимат (Joshimath), до село Rudranath в щата Утаракханд (Uttarakhand), Северна Индия. Там ивицата, от която ще може да се наблюдава пръстеновидно затъмнение, ще бъде широка 21.2 km.

От България затъмнението ще се наблюдава като частично с малка фаза – едва около 0.12. За София явлението ще започне в 08^h 04^m 31^s. Максимално покритие на слънчевия диск от само 4.7% ще се наблюдава в 08^h 35^m 42^s, когато Слънцето ще бъде на височина 28° над източния хоризонт. Края на затъмнението за София ще настъпи в 09^h 08^m 16^s.

Частично затъмненото Слънце, както ще изглежда на 21 юни 2020 в 08^h 36^m за наблюдател от София. Това ще бъде най-голямата фаза на затъмнението за столицата – около 0.117, с максимално покритие на слънчевия диск около 4.7%

Данни за явлението (Fred Espenak, NASA’s GSFC)

4. Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 5 юли

Явлението няма да бъде видимо от България. То ще се наблюдава от Централна и Западна Европа, Африка – без най-източните ѝ части, Атлантическия океан, по-голямата част от Северна Америка – без най-северните ѝ части, Южна Америка, източната част на Тихия океан и Антарктика.

Момент на геоцентричната опозиция на Луната по еклиптична дължина: 5 юли 2020 в 07^h 44^m 24^s

Геоцентрични координати на Слънцето и Луната по време на максималната фаза

Слънце: α = 06^h 59^m 10^s δ = +22° 44′ 23″, в съзвездието Близнаци

Луна: α = 18^h 59^m 13^s δ = –24° 03′ 16″, в съзвездието Стрелец

Характерни моменти от явлението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 06^h 07^m 23^s

Максимална фаза: 07^h 30^m 02^s

Край на затъмнението от полусянката: 08^h 52^m 27^s

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 2 часа, 45 минути и 04 секунди.

Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 0.355

Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: –0.644 (отстояние до земната сянка).

Данни за явлението (F. Espenak, NASA’s GSFC)

5. Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 30 ноември

Явлението няма да бъде видимо от България. То ще се наблюдава от Тихия окен, Австралия, по-голямата част от Азия (без Арабския полуостров и Западна Индия), Скандинавския полуостров, Британските острови, Атлантическия океан, Северна Америка, Южна Америка и Арктика.

Момент на геоцентричната опозиция на Луната по еклиптична дължина: 30 ноември 2020 в 11^h 29^m 40^s

Геоцентрични координати на Слънцето и Луната по време на максималната фаза

Слънце: α = 16^h 27^m 40^s δ = –21° 44′ 31″, в съзвездието Змиеносец

Луна: α = 04^h 28^m 47^s δ = +20° 44′ 46″, в съзвездието Бик (Телец)

Характерни моменти от явлението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 09^h 32^m 22^s

Максимална фаза: 11^h 42^m 52^s

Край на затъмнението от полусянката: 13^h 53^m 26^s

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 4 часа, 21 минути и 04 секунди.

Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 0.828

Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: –0.262 (отстояние до земната сянка).

Данни за явлението (F. Espenak, NASA’s GSFC)

6. Пълно слънчево затъмнение на 14 декември

Както се случи при пълното слънчево затъмнение на 2 юли миналата година, това астрономическо явление ще предизвика най-голям обществен интерес. Затъмнението ще се наблюдава като частично от Тихия океан и Южна Америка. Ивицата на лунната сянка (т.е. на пълното затъмнение) ще прекоси южната част на Тихия океан, Чили, Аржентина и ще завърши в южната част на Атлантическия океан. Много астрономи от цял свят – професионалисти и любители отново ще посетят Чили и Аржентина, за да проведат там своите наблюдения. По време на пълната фаза на затъмнението за провинция Рио Негро, Аржентина, Слънцето ще бъде на височина около 73° над хоризонта.

Момент на геоцентричното съединение на Луната по еклиптична дължина: 14 декември 2020 в 18^h 16^m 34^s

Геоцентрични координати на Слънцето и Луната по време на максималната фаза

Слънце: α = 17^h 30^m 06^s δ = –23° 15′ 32″

Луна: α = 17^h 29^m 54^s δ = –23° 32′ 59″

Съзвездие: Змиеносец

Ъглов радиус на Слънцето: 16′ 14.9″

Ъглов радиус на Луната: 16′ 23.7″

Характерни моменти от затъмнението

Начало на частичните фази: 15^h 33^m 54^s

Начало на пълната фаза: 16^h 32^m 34^s

Максимална фаза: 18^h 13^m 30^s

Край на пълната фаза: 19^h 54^m 20^s

Край на частичните фази: 20^h 53^m 07^s

Максимална фаза на затъмнението: 1.025.

Пълна фаза с максимална продължителност 2 минути и 10 секунди ще се наблюдава в 16^h 13^m 30^s UT от място с географски координати 40° 20′ 42″ S и 67° 54′ 54″ W – в района на с. Сиера Колорада (Sierra Colorada) в провинция Рио Негро, Аржентина. Там ивицата, по която се движи лунната сянка (т.нар. ивица на тоталитета) ще бъде широка 90.2 km.

Затъмнението няма да бъде видимо от България.

Данни за явлението (Fred Espenak, NASA’s GSFC)

ВИДИМОСТ НА ЯРКИТЕ ПЛАНЕТИ

В началото на 2020 г. ще бъдат видими само две от ярките планети: Венера – вечер над югозападния хоризонт, и Марс – рано сутрин, ниско на югоизток. Около средата на зимата, отначало трудно, ще започнат да се наблюдават Юпитер и Сатурн, които ще изгряват в края на нощите над югоизточния хоризонт. През март ще виждаме Венера високо на югозапад след залез слънце, а през летните месеци Юпитер и Сатурн ще се наблюдават удобно над южния хоризонт, видимо вляво от най-ярката част от Млечния път в съзвездието Стрелец. През октомври около полунощ ще виждаме Марс с много висока яркост над южния хоризонт. Следват подробности за условията на видимост за всяка една от планетите.

Някои термини използвани при описанието на различни планетни конфигурации, са обяснени в секцията „Използвани термини“.

Меркурий

Най-близката до Слънцето планета има най-кратък орбитален период (87.97 дни) и затова често преминава от вечерна в утринна видимост и обратно. Меркурий се наблюдава трудно и за кратко – след залез слънце на запад или при зазоряване сутрин на изток. Възможно най-удобните моменти за наблюдението му са на датите около т.нар. максимални елонгации – когато планетата отстои на най-голям ъгъл източно или западно от Слънцето (таблица 5). Допълнително условие, благоприятстващо или възпрепятстващо наблюденията, е наклонът на еклиптиката спрямо хоризонта във вечерите, респ. в утрата на тези дати. От този наклон също зависи колко време ще закъснее залезът на Меркурий след залеза на Слънцето – ако е видим вечер, респ. колко време преди изгрева на Слънцето ще изгрее планетата – ако се наблюдава сутрин.

Същите принципи важат и при наблюдението на Венера, макар че тя е далеч по-достъпна.

През 2020 г. ще има три най-удобни момента за наблюдение на Меркурий – на 10 февруари вечерта, на 4 юни вечерта и на 10 ноември рано сутрин.

Меркурий ще бъде в горно (външно) съединение на 10 януари, 5 май, 17 август и 20 декември. Планетата ще бъде в долно (вътрешно) съединение на 26 февруари, 1 юли и 25 октомври.

Синодичният период на Меркурий е 115.88 дни.

Таблица 5. Максимални елонгации на Меркурий през годината

Венера

От началото на годината до около 20 май най-ярката планета ще се наблюдава като Вечерница над югозападния хоризонт след залез слънце. Във втората половина на март ще виждаме Венера най-дълго вечер – до около 4 часа след края на деня, тъй като на 25 март в 00^h 13^m планетата ще бъде в максимална елонгация – на 46° източно от Слънцето. В това време Венера ще бъде с яркост около –4.4 mag. На 3 юни в 20^h 44^m планетата ще бъде в долно (вътрешно) съединение и няма да може да се наблюдава.

Следващият период на видимост на Венера ще започне от около средата на юни и ще трае до средата на януари 2021 г. През този период ярката планета ще изгрява рано сутрин над източния хоризонт – като Зорница. Най-дълго време преди изгрева на Слънцето ще виждаме Венера през август.

Орбиталният период на Венера е 224.70 дни (0.6152 земни години), а синодичният – 583.92 дни.

Таблица 6. Максимални елонгации на Венера през годината

Преминаването на Венера пред разсеяния звезден куп Плеяди (M45) на 3 и 4 април 2020 г. Позициите на планетата са означени за всяка дата в 21^h 30^m, във формат месец-дата (mm-dd)

Марс

Това е втората планета, която ще може да се наблюдава от началото на 2020 г. – рано сутрин над югоизточния хоризонт, в съзвездието Скорпион. С напредването на годината условията за наблюдение на Червената планета бавно ще се подобряват и на 14 октомври в 02^h 26^m Марс ще бъде в противостояние (в опозиция), с яркост –2.6 mag. Тогава планетата ще бъде в съзвездието Риби. Моментът на максималното приближаване на Марс до Земята обаче ще предхожда с близо седмица самото противостояние. Най-близо до нас Червената планета ще бъде на 6 октомври около 17^h 10^m, на разстояние 62 069 560 km. Това приближаване до Земята е сравнително близко до максималното възможно (по-точно – на 97% от максималното), поради което много медии ще обявят явлението за велико противостояние. Все пак на 6 октомври дистанцията Земя – Марс ще остане малко по-голяма от тази, по време на предишното противостояние на Марс – на 27 юли 2018 г. В момента на противостоянието си през октомври, Марс ще бъде с ъглов диаметър 22.6″, при теоретично максимално възможен 26″. В такива моменти телескопичните наблюдения на планетата показват най-много детайли от нейната повърхност. Също така около моментите на такива близки противостояния е най-удобно към Марс да бъдат изпращани космически мисии, каквито се очаква да стартират през юли 2020 г.

Орбиталният период на Марс е 686.96 дни (1.88 земни години), а синодичният – 779.96 дни.

Юпитер и Сатурн

Двата газови гиганта ще започнат да се наблюдават немного време след началото на годината. Към края на януари Юпитер ще изгрява над югоизточния хоризонт рано сутрин преди развиделяване. Ще бъде в съзвездието Стрелец. В същото съзвездие се намира и Сатурн, който ще започне да се наблюдава малко по-късно – от около средата на февруари. В следващите месеци условията за наблюдение на двете планети ще се подобряват, като едновременно с това Юпитер ще се приближава видимо към Сатурн. Противостоянието на Юпитер ще бъде на 14 юли в 10^h 58^m, а на Сатурн – седмица по-късно, на 21 юли в 01^h 28^m. По време на противостоянията си Юпитер ще бъде с яркост –2.8 mag и с ъглов диаметър 47.6″, а Сатурн – с яркост 0.1 mag и с ъглов диаметър 18.5″ (без пръстена си).

Орбиталният период на Юпитер е 4 335.35 дни (11.87 земни години), а синодичният – 398.86 дни.

Орбиталният период на Сатурн е 10 759.22 дни (29.46 земни години), а синодичният му – 378.09 дни.

Уран

Седмата планета ще се движи бавно в югозападната част на съзвездието Овен, с яркост, колебаеща се слабо около 5.8 mag. Уран може да бъде открит видимо недалеч от звездата 19 Ari. На 31 октомври в 17^h 53^m планетата ще бъде в противостояние (в опозиция). Принципно тогава тя може да се наблюдава с яркост 5.7 mag и с ъглов диаметър 3.6″, но вечерта на тази дата пълната Луна ще бъде в същата част на небето и наблюденията на слаби обекти ще бъдат силно затруднени.

. Макар че теоретично би следвало Уран да може да бъде забелязан с невъоръжено око, на практика това е невъзможно. Може обаче да се опита да бъде наблюдаван с бинокъл, след като предварително се запамети разположението на планетата сред слабите звезди в югозападната част на Овен.

Уран е наблюдаван за пръв път от английския астроном Сър Уйлям Хершел, който обявява това свое откритие на 13 март 1781 г.

Орбиталният период на Уран е 30 688.5 дни (84.02 земни години), а синодичният му период е 369.66 дни.

Нептун

Последният газов гигант в Слънчевата система ще се движи бавно в североизточната част на съзвездието Водолей, с яркост около 7.9 mag и с ъглов диаметър 2,4″. На 11 септември в 23^h 26^m Нептун ще бъде в противостояние, с яркост 7.8 mag и с ъглов диаметър 2,5″. Тогава той ще бъде на 43′ 33″ югоизточно от звездата 96 Aqr. Тази планета може да се наблюдава ефективно само с телескоп, макар че теоретични би следвало да може да бъде забелязана и с бинокъл.

Нептун е наблюдаван за пръв път от немския астроном Йохан Годфрид Гал на 23 септември 1846 г., на позиция само с 1° разлика от предварително изчислената от френския математик и астроном Юрбен Льоверие. Години преди това друг френски астроном – Алексис Бувар допуска съществуването на планета отвъд Уран, поради наблюдаваните промени в орбитата на самия Уран, предизвикани от гравитационното смущение на неизвестната дотогава осма планета.

Орбиталният период на Нептун е 60 182 дни (164.8 земни години), а синодичният му период е 367.49 дни.

По-забележителни взаимни съединения между ярките планети

Март – съединения на Марс с Юпитер и Сатурн

В утрата около началото на астрономическата пролет, близо час и половина преди изгрева на Слънцето (около 05^h 00^m за София), ниско над югоизточния хоризонт ще може да се наблюдава малък парад на планетите Марс, Юпитер и Сатурн. И трите планети ще бъдат в североизточната част на съзвездието Стрелец. На 18, 19 и 20 март сутринта видимо близо до тях ще бъде и изтъняващият сърп на Луната, наближаваща новолуние. Така четирите ярки обекта ще привличат погледа към небето на югоизток.

На 20 март в 08^h 20^m Марс ще бъде в съединение по ректасцензия с Юпитер, на 42′ 54″ южно от него. От България явлението ще може да се наблюдава малко преди максималното видимо сближаване на двете планети – от около 04^h до зазоряване (около 05^h 15^m). На следващата сутрин двете планети все още ще бъдат видимо близо една до друга.

Скоро след съединението си с Юпитер, Марс ще премине видимо близо и до Сатурн. На 31 март в 14^h 00^m Червената планета ще бъде в съединение по ректасцензия със Сатурн – на 55′ 22″ южно от него. От нашата страна явлението ще се наблюдава в края на нощта на същата и на следващата дата, подобно както съединението Марс – Юпитер.

Марс, Юпитер, Сатурн и Луната на 19 март рано сутринта над югоизточния хоризонт. Марс ще се движи бързо на изток и ще премине видимо близо до двете гигантски планети. Съединението му с Юпитер ще бъде на 20 март, а със Сатурн – на 31 март

22 май – съединение на Меркурий с Венера

В 10^h 55^h на тази дата двете планети ще бъдат в съединение по ректасцензия, като Меркурий ще бъде на 53′ 30″ южно от Венера. От нашата страна явлението ще се наблюдава трудно на 22 май вечерта. Около 1 час и 15 минути след залез слънце двете планети ще бъдат на височина само 3° над северозападния хоризонт. Ще са трудно откриваеми в заревото след залеза, поради което ще е силно препоръчително използването на бинокъл. Ще бъде нужно наблюдателно място с много нисък хоризонт в посока запад – северозапад. До вечерта на 22 май ъгловото отстояние между двете планети ще е нараснало до малко над 1°. Наблюдавана през телескоп, Венера ще изглежда като много тънък сърп – ще бъде само с 5% осветен диск, тъй като планетата се приближава към долното си съединение (то ще бъде на 3 юни).

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Venus-Mercury_22-05-2020g_22-05h_after_Sun_CMYK-colors

Меркурий и Венера на ъглово отстояние 01° 11′ 38″ вечерта на 22 май, много ниско над северозападния хоризонт около 1 час и 15 минути след залез слънце

21 декември – съединение на Юпитер и Сатурн

Много астролюбители с нетърпение очакват взаимното съединение на двата газови гиганта в края на годината, което се случва веднъж на около 20 години – т.нар. голямо съединение (Great conjunction). Ректасцензиите на двете планети ще се изравнят в 16^h, когато Юпитер ще бъде само на 06′ 14″ южно от Сатурн. Явлението ще се случи в съзвездието Козирог, близо до границата му със Стрелец. Вечерта на 21 декември двете планети ще могат да се наблюдават заедно в окуляра на телескоп с голямо увеличение – около 400 пъти или повече, ако инструмента позволява. По време на съединението Юпитер ще бъде с яркост –2 mag и с ъглов диаметър 33.2″, а Сатурн – с яркост 0.6 mag и с ъглов диаметър 15.4″. Наблюдението на явлението обаче ще бъде затруднено – то ще бъде видимо ниско над югозападния хоризонт, в гаснещото сияние след залез слънце. На 21 декември за София Слънцето ще залезе в 16^h 56^m, а двете планети – в 19^h 17^m. Около 1 час и 15 минути след залеза на Слънцето, когато небето ще е вече достатъчно тъмно (около 18^h 10^m), за наблюдател от София Юпитер и Сатурн ще бъдат на височина 10° над хоризонта. Предвид това, наблюдателите трябва да изберат място с нисък хоризонт в посока югозапад. Използването на бинокъл ще помогне двете планети да бъдат открити по-рано в полумрака. Същата вечер Луната ще бъде във фаза първа четвърт, в източната част на съзвездието Водолей.

За наблюдател от Варна, от посочените по-горе моменти трябва да се извадят 19 минути.

Звездното небе над югозападния хоризонт на 21 декември около 1 час и 15 минути след залез слънце, когато най-добре ще може да се наблюдава съединението на Юпитер и Сатурн. В 16^h на тази дата двете планети ще бъдат на ъглово отстояние 06′ 14″ една от друга

Юпитер и Сатурн с по-ярките си спътници, така както ще изглеждат на 21 декември в 18^h 10^m през телескоп с голямо увеличение и с поле 9′. Тогава двете планети ще бъдат на ъглово отстояние 06′ 09″ една от друга. Компютърната симулация е за алт-азимутално монтиран телескоп, без обръщане на образа (север е горе вдясно)

Окултации на ярки планети от Луната за България

За наблюдател от югозападните райони на страната, например от Смолян, на 6 септември около 09^h 18^m 15^s Луната ще започне да окултира (да закрива) Марс. Дневната светлина ще възпрепятства наблюденията – на тази дата за Смолян Слънцето ще изгрее в 06^h 53^m. Въпреки това може да се опита явлението да бъде видяно през телескоп с голямо увеличение и с поставен червен светофилтър на окуляра, спиращ синята светлина от небето. Шансовете за успешно наблюдение не са големи.

Тъй като Луната ще закрие Марс със северния край на диска си, самото закриване ще продължи около 2 минути и 45 секунди – до 09^h 21^m 00^s (втори контакт). Откриването на Марс за Смолян ще започне от около 09^h 33^m 30^s и ще завърши в 09^h 35^m 30^s.

По време на окултацията Марс ще бъде с яркост –1.9 mag и с ъглов диаметър 19.7″. Луната ще бъде с 85% осветен диск – 4 дни след пълнолуние.

За наблюдател от Пловдив Марс само ще се „плъзне“ по северния контур на лунния диск.

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: 12_Okult_Moon-Mars_6-Sept-2020_09h19m_EEST_for_Smolqn_CMYK-colors

Началото на окултацията на Марс от Луната за наблюдател от Смолян, но за съжаление – явлението ще бъде през деня

За наблюдатели от цялата територия на страната, на 14 декември Луната ще окултира Меркурий, което явление също няма да може да се наблюдава в дневната светлина. Около момента на закриването на планетата – в 12^h 02^m 39^s за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“, Слънцето ще бъде само на 03° 19′ от Меркурий.

На 18 февруари жителите от западните части на Северна Америка, които се намират на географска ширина като тази на България и по на север, ще могат да наблюдават окултация на Марс от Луната. Началото ще бъде около 03^h 25^m местно време. За тях явлението ще бъде видимо ниско над югоизточния хоризонт.

От нашата страна двете небесни тела ще бъдат видими преди окултацията – до около 06^h сутринта на 18 февруари, когато Марс ще бъде на близо 4° източно от Луната.

ПО-ЯРКИ КОМЕТИ

C/2017 T2 (PanSTARRS)

Това е първата сравнително по-ярка комета за 2020 г., която ще бъде достъпна за наблюдение с бинокъл. Очаква се през пролетта нейната яркост да достигне около 8.5 mag. Кометата ще премине през своя перихелий (през най-близката до Слънцето точка от своята орбита) в първите часове на 5 май 2020 г., на разстояние 241 615 200 km от централното ни светило.

Кометата е открита от телескопите Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System (PanSTARRS) през 2017 г.

Видимият път на кометата C/2017 T2 (PanSTARRS) през пролетта и лятото на 2020 г. Позициите на кометата са означени през 10 дни за 22^h 00^m EEST, във формат месец-дата (mm-dd)

C/2019 Y4 (ATLAS)

През април и май ще можем да проследим тази скоро открита комета, която се очаква да достигне яркост, позволяваща да бъде наблюдавана с невъоръжено око. Тя ще премине през перихелия си на 31 май, на разстояние около 37 824 000 km от Слънцето.

До 20 май C/2019 Y4 ще може да се наблюдава от нашата страна два пъти в денонощието: вечер – над северозападния хоризонт и рано сутрин преди зазоряване – над североизточния хоризонт.

След 20 май вече придобилата висока яркост комета (около 3 mag) ще се наблюдава сутрин преди зазоряване, в съзвездието Персей. Наблюдението ѝ ще бъде малко по-удобно от по-високите северни ширини на земното кълбо. От нашата страна C/2019 Y4 (ATLAS) ще бъде видима рано сутрин до около 23 – 24 май, около 1 час и 30 минути преди изгрев слънце (около 04^h 05^m за Варна и 04^h 25^m за София). Трябва да се потърси много ниско до североизточния хоризонт. Желаещите да проведат наблюдения трябва да изберат място с нисък хоризонт на североизток, достатъчно отдалечено от нощните светлини на градовете. Използването на бинокъл ще помогне за по-лесното откриване на кометата в настъпващата зора.

C/2019 Y4 (ATLAS) е открита на 28 декември 2019 г. от 50 см телескоп на системата „Asteroid Terrestrial-Impact Last Alert System“ в Мауна Лоа, Хаваи.

$Description: Description: Description: Description: D:\Za_mediite\C-2019_Y4_(ATLAS)_15-04-2020g_21-40EEST.jpg$

Небето над западния хоризонт на 15 април в 21^h 40^m EEST – около 1 час и 30 минути след залез слънце за наблюдател от района на София. Дадени са позициите на кометата C/2019 Y4 (ATLAS) за времето, когато се очаква да е с яркост по-висока от 5 mag – след 6 май. Позициите са отбелязани през 3 дни, във формат месец-дата (mm-dd)

$Description: Description: Description: Description: D:\Za_mediite\C-2019_Y4_(ATLAS)_10-05-2020g_04-40EEST.jpg$

Карта за 10 май в 04^h 40^m EEST (около 1 час и 30 минути преди изгрев слънце за София), даваща представа защо след 24 май кометата ще бъде недостъпна за наблюдения. Нарочно са визуализирани обекти по-ниско под хоризонта, за да се покаже видимият път на кометата

2P/Encke

Тя ще бъде най-ярката очаквана комета за 2020 г., която през юли ще достигне около 6 – 7 mag. За съжаление обаче, тогава тя ще залязва скоро след Слънцето и практически няма да може да се наблюдава. 2P/Enke ще премине през перихелия си на 25 юни, на 50 372 700 km от Слънцето.

За пръв път тази комета е наблюдавана от Пиер Мешен (Pierre Méchain) през 1786 г., но много по-късно – след повече от 3 десетилетия Йохан Енке (Johann Franz Encke) стига до извода, че това е периодична комета, наблюдавана също през годините 1795-а, 1805-а и 1918-а. Периодът на 2P/Encke е около 3.3 години.

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: 13_Comets_2P-Encke_and_C-2017_T2_Panstarrs_CMYK-colors

Видимият път на кометата 2P/Encke през юли и август, и на кометата C/2017 T2 (PanSTARRS) до края на 2020 г. Позициите на кометите са означени през 10 дни за 22^h 30^m EEST (след свечеряване през юли), във формат месец-дата (mm-dd). През юли и август, когато се очаква 2P/Encke да бъде най-ярка, практически тя няма да може да се наблюдава от нашите географски ширини. В началото на нощите кометата ще бъде скоро залязла под югозападния хоризонт

C/2020 F3 (NEOWISE)

В утрата от 5 до 20 юли около 04^h 10^m за София ще изгрява кометата C/2020 F3 (NEOWISE). Тя ще се наблюдава много ниско на североизток, а към края на периода - на север. В някои специализирани сайтове има прогнози за висока нейна яркост – около 1 mag (видима звездна величина).

Желаещите да наблюдават тази комета трябва да потърсят място с много нисък хоризонт в посока север-североизток, по-далеч от светлините на градовете.

От 11 юли кометата ще започне да се наблюдава и вечер, като на всяка следваща дата тя ще се издига все повече над северозападния хоризонт.

Кометата F3 (NEOWISE) ще премине през перихелия си на 3 юли след обяд, на разстояние от Слънцето 0.2947 астрономически единици (около 44 млн. km).

$Description: D:\Za_mediite\C-2020_F3_NEOWISE.jpg$

Видимият път на кометата C/2020 F3 (NEOWISE) от около 7 до 19 юли в утринна видимост. Позициите на кометата са дадени през 2 дни за 04^h 20^m за наблюдател от района на София (около час и половина преди изгрев слънце)

88P/Howell

В края на лятото и през есента тази комета също ще бъде достъпна за наблюдение с бинокъл или с малък телескоп. Очаква се тя да достигне най-висока яркост през септември и октомври – около 9 mag. Тогава тя ще се наблюдава ниско над югозападния хоризонт веднага след свечеряване, в съзвездията Скорпион и Стрелец.

88P/Howell ще премине през перихелия си на 26 септември 2020 г., на разстояние около 202 419 000 km от Слънцето. Нейният период е 5.5 години.

Тази комета носи името на Елън Хауел (Ellen Howell) от Калифорнийския технологичен институт, която я открива по време на преглеждане на фотографски плаки, заснети на 29 август 1981 г. с 46 см Шмит телескоп на обсерваторията Маунт Паломар.

Видимият път на кометата 88P/Howell от края на август до към средата на ноември 2020 г., когато се очаква тя да бъде с най-висока яркост. Позициите на кометата са означени през 10 дни за 21^h 00^m EEST (веднага след свечеряване през септември), във формат месец-дата (mm-dd)

С поглед напред

Много астрономи с интерес следят кометата C/2017 K2 (PanSTARRS), макар че нейният перихелий ще бъде след близо 3 години – на 19 декември 2022. Тогава кометата ще премине на разстояние 1.7969715 астрономически единици (268 823 110 km) от Слънцето. Около датата на своя перихелий, C/2017 K2 ще се движи на фона на съзвездията Жертвеник и Паун – ниско в южната небесна полусфера. Тези съзвездия не могат да се наблюдават от България, но и от южните ширини наблюденията на кометата ще бъдат затруднени, тъй като по същото време Слънцето ще бъде видимо недалеч – в съзвездието Стрелец.

През 2020 г. кометата C/2017 K2 ще се движи бавно в съзвездията Дракон и Херкулес. Яркостта ѝ ще нараства също бавно – от около 17.1 mag в началото на януари, до около 15.7 mag в края на декември.

Тази комета привлича вниманието с факта, че когато е била открита на 21 май 2017 г., нейната кома е била достатъчно голяма, за да бъде забелязана от разстояние 2.4 млрд. km от Слънцето. Това е отвъд орбитата на Сатурн. Да припомним, че по подобен начин бе открита и кометата C/1995 O1 (Hale-Bopp) на 23 юли 1995 г. – много време преди нейният перихелий през април 1997 г. Откриването на комета толкова рано преди перихелия предполага големи размери на нейното ядро и съответно – ранно формиране на временната атмосфера около него, наречена кома. Въпреки това прогнозите за яркостта на C/2017 K2 (PanSTARRS) в края на 2022 г. са доста скромни – около 6 mag. В света на кометите обаче винаги са възможни изненади, поради което интересът към тази комета ще остане голям.

Видимият път на C/2017 K2 (PanSTARRS) през 2020 г. Позициите на кометата са означени през 15 дни за 00^h 00^m EET, във формат месец-дата (mm-dd)

ПО-ИНТЕНЗИВНИ МЕТЕОРНИ ПОТОЦИ

Разяснения за някои термини, описващи метеорните потоци, както и важни препоръки към желаещите да провеждат метеорни наблюдения ще намерите в раздел „Използвани термини“.

Квадрантиди (QUA)

Това е първият метеорен поток, с максимум в самото начало на годината. Активен е от 28 декември до 10 януари, с максимум за 2020 г. на 4 януари около 10^h 20^m българско време. Макар че в края на нощта на 3 срещу 4 януари Луната ще бъде под хоризонта, поради факта, че Квадрантиди има кратък максимум, няма особен смисъл от провеждане на наблюдения, тъй като за нас максимумът е през деня.

Принципно по време на максимума, зенитното часово число на потока може да бъде около 120 метеора за час (ZHR ≈ 120). Квадрантиди се поражда от космически частици (метеорни роеве), отделени в процеса на разпадане на кометата 96P/Machholz 1 (Машолц 1), с период около 5.2 г.

Ета-Аквариди (ETA)

Потокът е активен от 19 април до 28 май, с максимум за 2020 г. в нощта на 5 срещу 6 май около 00^h българско време. Луната обаче ще е пълна и ще възпрепятства наблюденията.

Потокът се поражда от космически частици, отделящи се при разпадането на Халеевата комета (1P/Halley), имаща период около 76 години. По време на максимума могат да се наброят между 40 и 80 бързи бели метеора за час, като този брой варира в различни години. Предвид че съзвездието Водолей, в което се намира радиантът на потока, изгрява в края на нощта, наблюденията се провеждат също тогава. Тази година обаче към края на нощта на максимума ще имаме пълна Луна над югозападния хоризонт.

Юнски Боотиди (JBO)

Този поток е интересен с бавните си жълто-оранжеви метеори, често – болиди. Активен е от 22 юни до 2 юли, с максимум за 2020 г. на 28 юни около 01^h българско време. На тази дата Луната ще бъде във фаза първа четвърт и ще залезе за София в 01^h 29^m, след което условията за наблюдение ще бъдат добри до края на нощта.

Активността по време на максимума варира в широки граници през различни години, но дори да се окаже ниска, ярките бавни метеори се фотографират много по-успешно. Поради това потокът привлича вниманието на много астролюбители. Юнски Боотиди се поражда от метеорни роеве, формирали се при разпадането на кометата 7P/Pons-Winnecke, имаща период около 6 години.

Южни делта-Аквариди (SDA) и Алфа-Каприкорниди (CAP)

Това са два потока с близки радианти, намиращи се съответно в съзвездията Водолей и Козирог. Максимумите на двата потока съвпадат и са на 30 юли. Метеорите им са жълтеникави, нерядко – болиди. Наблюдават се във втората половина на нощите около края на юли и в началото на август. По време на максимумите на двата потока могат да се видят общо около 30 метеора за час.

В нощта на 30 срещу 31 юли 2020 г. Луната ще бъде с 85% осветен диск и ще залезе за София в 02^h 49^m, след което условията за наблюдение ще са добри до разсъмване.

Потокът Алфа-Каприкорниди се поражда от космически частици, отделени при разпадането на кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková, с период 5.25 години.

Персеиди (PER)

Максимумът за 2020 г. на този най-популярен метеорен поток ще бъде на 12 август от 16^h до 19^h българско време. В нощите около 12 август Луната ще бъде във фази около последна четвърт и ще изгрява около полунощ. Например в нощта на 12 срещу 13 август Луната ще изгрее за София в 00^h 57^m, с 38% осветен диск. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06^h 31^m. Въпреки Луната, във втората половина на нощите биха могли да се проведат ефективни наблюдения при наличие на много прозрачна атмосфера – например от място високо в планините.

Потокът Персеиди е активен от около 17 юли до 24 август. Тогава Земята, обикаляйки около Слънцето, преминава през облаци от космически частици, отделили се от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътл). Това е дългопериодична комета, преминаваща през своя перихелий веднъж на близо 130 години. Персеиди е най-интензивният метеорен поток през лятото – с около 110 бързи бели метеора за час по време на своя максимум. Поради това, че се случва в удобно за наблюдение време – през все още топлите летни нощи, Персеиди традиционно привлича вниманието на много астролюбители и любопитни хора от Северното полукълбо на Земята. Ефекта за наблюдателя е още по-голям поради това, че Персеиди се застъпва по време с потока Южни делта-Аквариди и като резултат нощите през юли и август са много богати на метеори.

Ориониди (ORI)

Максимумът на този метеорен поток ще бъде на 21 октомври, като в края на нощта на тази дата ще могат да се видят около 15 бързи метеора за час. В нощите около 21 октомври Луната ще бъде във фази преди първа четвърт и ще залязва преди полунощ.

Потокът е активен от 2 октомври до 7 ноември и се поражда също от частици, отделили се при разпадането на Халеевата комета. Всъщност Ориониди и Ета-Аквариди се пораждат от метеорните роеве на един и същи поток, през които Земята преминава два пъти в годината.

Леониди (LEO)

Потокът Леониди е активен от 6 до 30 ноември, с максимум за 2020 г. на 17 ноември около 13^h българско време. На същата дата Луната ще залезе за София в 18^h 59^m вечерта, с 9% осветен диск (млада Луна).

По време на максимума на Леониди могат да се наброят около 15 бързи синьо-зеленикави метеора за час. Родителското тяло на потока е кометата 55P/Tempel-Tuttle (Темпъл-Тътл), имаща период около 33 години. Затова през същия период време Леониди се наблюдават като метеорни дъждове. Последният такъв бе през 2002 г., с интензивност около 3 500 метеора на час.

Геминиди (GEM)

Този най-интензивен метеорен поток преди началото на астрономическата зима е активен от 4 до 17 декември, когато Земята преминава през метеорни роеве, отделили се от астероида 3200 Фаетон. Максимумът на потока за 2020 г. ще бъде на 14 декември около 02^h 50^m българско време, когато ще могат да се видят около 120 бързи метеора за час. За 2020 г. Международната метеорна организация (IMO) предвижда дори по-голямо зенитно часово число – около 150. В нощта на 13 срещу 14 декември Луната ще бъде в новолуние и условията за наблюдение ще бъдат отлични.

Урсиди (URS)

Последният за годината метеорен поток се наблюдава през ясните и мразовити зимни нощи, подобно както и първият – Квадрантиди. Урсиди е активен от 17 до 26 декември, с максимум за 2020 г. на 22 декември около 11^h българско време, когато принципно могат да се видят около 10 средно бързи метеора за час. Родителското тяло на потока е кометата 8P/Tuttle.

В нощите около 22 декември Луната ще бъде във фази около първа четвърт и ще залязва около полунощ.

Начална страница