Начална страница | Към актуалната версия на астрокалендара | Използвани термини | Архив: 2018 г.

ПО-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ ПРЕЗ 2019 г.

Пенчо Маркишки

През 2019 г. ще се наблюдават общо пет затъмнения – три слънчеви и две лунни, като всяко от тях е от различен тип. Слънчевите затъмнения ще бъдат частично, пълно и пръстеновидно, а лунните – пълно и частично. В допълнение ще наблюдаваме преминаване на планетата Меркурий пред слънчевия диск, което принципно е също вид затъмнение.

Условията за наблюдение на ярките планети ще бъдат добри. Още през януари и февруари ще наблюдаваме съединения на Венера с Юпитер и със Сатурн.

През 2019 г. максимумите на най-intenziwnite метеорни потоци Персеиди и Геминиди ще се случат при пълна Луна и няма да се наблюдават удобно.

Посочените тук моменти на астрономическите явления са в българско официално време, с изключение на тези, за които изрично е указан друг тип време.

Препратки в страницата:

Начало на сезоните

Фази на Луната и лунни явления

Слънчеви и лунни затъмнения

Пасаж на Меркурий пред Слънцето на 11 ноември

Видимост на ярките планети

По-ярки комети

По-интензивни метеорни потоци

Полезни връзки

„Гид на любителя астроном 2019“
(PDF, 25.9 MB)

$Description: D:\htm\AK_katedra_SU\astro-events_2019_files\image8001.jpg$

НАЧАЛО НА СЕЗОНИТЕ

Астрономическа пролет: 20 март, 23^h 58^m (пролетно равноденствие)

Астрономическо лято: 21 юни, 18^h 54^m (лятно слънцестоене, най-дългия ден в годината, траещ 15 часа и 20 минути)

Астрономическа есен: 23 септември, 10^h 50^m (есенно равноденствие)

Астрономическа зима: 22 декември, 06^h 19^m (зимно слънцестоене, най-късия ден в годината, траещ 09 часа и 3 минути)

Земята ще бъде в перихелий – най-близо до Слънцето по своята орбита (на 147 099 760 km) на 3 януари в 07^h 20^m.

Земята ще бъде в афелий – най-далеч от Слънцето (на 152 104 285 km) на 5 юли в 01^h 11^m.

През 2019 г. ще се честват 100 години от основаването на Международния астрономически съюз (МАС). По този повод в много страни ще бъдат проведени мероприятия, с цел популяризиране на астрономията сред обществото.

ФАЗИ НА ЛУНАТА И ЛУННИ ЯВЛЕНИЯ

	Новолуние	Първа четвърт	Пълнолуние	Последна четвърт	Новолуние
	Новолуние	Първа четвърт	Пълнолуние	Последна четвърт	Новолуние

Месец	d h m	d h m	d h m	d h m	d h m
Януари	6 03 29	14 08 47	21 07 16	27 23 11	—
Февруари	4 23 04	13 00 26	19 17 54	26 13 29	—
Март	6 18 05	14 12 27	21 03 44	28 06 10	—
Април	5 11 51	12 22 06	19 14 12	27 01 18	—
Май	5 01 46	12 04 12	19 00 12	26 19 34	—
Юни	3 13 03	10 09 00	17 11 31	25 12 48	—
Юли	2 22 17	9 13 55	17 00 38	25 04 18	—
Август	1 06 13	7 20 31	15 15 30	23 17 56	30 13 37
Септември	—	6 06 10	14 07 33	22 05 41	28 21 27
Октомври	—	5 19 47	14 00 09	21 15 40	28 05 39
Ноември	—	4 12 24	12 15 35	19 23 12	26 17 07
Декември	—	4 08 59	12 07 13	19 06 57	26 07 13

Пълнолунието на 19 май е трето от общо четири за пролетта на 2019 г. и ще бъде единствената Синя Луна за годината.

Повече за явлението Синя Луна можете да прочетете в раздел „Използвани термини“.

Суперлуния през 2019 г.

21 януари 2019 в 07^h 16^m – пълнолуние (и лунно затъмнение).

Перигей на Луната – в 22^h 00^m, на 357 342 km от Земята.

19 февруари 2019 в 17^h 54^m – пълнолуние.

Перигей на Луната – в 11^h 03^m, на 356 760 km от Земята.

Повече за явлението Супер Луна (суперлуние) можете да прочетете в раздел „Използвани термини“.

СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

Някои важни понятия, описващи затъмненията, като максимална фаза (magnitude) и закрита площ (obscuration) са обяснени в раздел „Използвани термини“.

1. Частично слънчево затъмнение на 6 януари

Затъмнението ще се наблюдава от Североизточна Азия, Япония и северната част на Тихия океан.

Характерни моменти от затъмнението

Начало на частичното затъмнение: 01^h 34^m 02^s

Максимална фаза: 03^h 41^m 22^s

Край на частичното затъмнение: 05^h 48^m 44^s

Максимална фаза на затъмнението: 0.7146 (такава част от диаметъра на слънчевия диск ще бъде закрит от Луната).

По време на максималната фаза ще бъдат закрити 62% от площта на слънчевия диск.

Явлението няма да бъде видимо от България.

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

2. Пълно лунно затъмнение на 21 януари

Това е първото затъмнение за 2019, което ще бъде видимо от България. То ще се наблюдава от Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, Северна и Южна Америка, източната част на Тихия океан и Арктика.

Характерни моменти от явлението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 04^h 36^m 30^s

Начало на затъмнението от сянката на Земята: 05^h 33^m 54^s

Начало на пълното затъмнение: 06^h 41^m 17^s

Максимална фаза: 07^h 12^m 16^s

Край на пълното затъмнение: 07^h 43^m 16^s

Край на затъмнението от сянката: 08^h 50^m 39^s

Край на затъмнението от полусянката: 09^h 48^m 00^s

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 5 часа, 11 минути и 30 секунди.

Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 3 часа, 16 минути и 45 секунди.

Продължителност само на пълното затъмнение: 1 час, 01 минути и 59 секунди.

Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 2.1684

Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: 1.1953

В началото на видимото затъмнение от сянката на Земята в 05^h 33^m 54^s Луната ще бъде на височина 23.5° над западния хоризонт за наблюдател от София и на 20.3° за наблюдател от Варна. Поради това желаещите да наблюдават явлението трябва да изберат място с нисък хоризонт в посока запад. На около 8° вляво и над Луната с бинокъл ще може да се забележи разсеяният звезден куп M44 „Ясли“ в съзвездието Рак, който се открива лесно поради високата си яркост от 3.1 mag (видима звездна величина).

На 21 януари Слънцето ще изгрее в 07^h 34^m за Варна и в 07^h 51^m за София. Теоретично затъмнението ще може да се наблюдава от нашата страна до залеза на Луната в 07^h 41^m за Варна и в 07^h 59^m за София, т.е. до около края на пълната фаза. Но тъй като денят ще е вече настъпил, преди залеза на Луната наблюденията ще са затруднени от дневната светлина.

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Lunar_eclipse_21-1-2019g_CMYK-colors

Луната над западния хоризонт по време на максимума на пълното затъмнение на 21 януари в 07h 12m за наблюдател от района на София

3. Пълно слънчево затъмнение на 2 юли

Безспорно това астрономическо явление ще предизвика най-голям обществен интерес по света. Затъмнението ще се наблюдава като частично от южните части на Тихия океан и от Южна Америка. Ивицата на пълната лунна сянка ще прекоси южната част на Тихия океан, Чили и Аржентина. Много професионални и любители астрономи от цял свят ще посетят Чили за да проведат там своите наблюдения, макар че за тях по време на пълната фаза на затъмнението Слънцето ще бъде на височина едва около 14° над хоризонта.

Характерни моменти от затъмнението

Начало на частичните фази: 19^h 55^m 08^s

Начало на пълната фаза: 21^h 01^m 04^s

Максимална фаза: 22^h 22^m 53^s

Край на пълната фаза: 23^h 44^m 44^s

Край на частичните фази: 00^h 50^m 34^s на 3 юли.

Максимална фаза на затъмнението: 1.0459

Пълна фаза с максимална продължителност 4 минути и 33 секунди ще се наблюдава от място с географски координати 17° 22′ 41″ S и 108° 58′ 48″ W – в Тихия океан, на около 1080 km северно от Великденския остров. Там ивицата, по която се движи пълната лунна сянка (т. нар. ивица на тоталитета) ще бъде със ширина 200.6 km.

Затъмнението няма да бъде видимо от България.

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

4. Частично лунно затъмнение в нощта 16 срещу 17 юли

Това затъмнение също ще бъде видимо от България. То ще се наблюдава от Азия, Австралия, Индийския океан, Африка, Европа, по-голямата част от Атлантическия океан, Южна Америка и Антарктика.

Характерни моменти от затъмнението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 21^h 43^m 53^s

Начало на затъмнението от сянката на Земята: 23^h 01^m 43^s

Максимална фаза: 00^h 30^m 44^s вече на 17 юли

Край на затъмнението от сянката: 01^h 59^m 39^s

Край на затъмнението от полусянката: 03^h 17^m 36^s

Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 1.7037

Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: 0.6531

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 5 часа, 33 минути и 43 секунди.

Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 2 часа, 57 минути и 56 секунди.

По време на максималната фаза на затъмнението в 00^h 30^m 44^s на 17 юли, от България Луната ще се вижда на височина около 23° над южния хоризонт. На 7.5° вдясно от Луната ще бъде видима планетата Сатурн. Затъмнението ще се наблюдава на фона на съзвездието Стрелец.

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

Луната над южния хоризонт при максимума на частичното затъмнение на 17 юли в 00h 31m за наблюдател от района на София

5. Пръстеновидно слънчево затъмнение на 26 декември

Последното за годината затъмнение ще се наблюдава като частично от Азия, Австралия и Индийския океан. Ивицата на пръстеновидното затъмнение ще започне от североизточната част на Арабския полуостров – в Саудитска Арабия, на около 220 km североизточно от Рияд. След това ще прекоси Индийския океан, южната част на Индия, Шри-Ланка, Бенгалския залив, Малайския архипелаг (островите Суматра и Борнео) и ще премине южно от Филипините.

Ъгловият радиус на Слънцето по време на явлението ще бъде 16′ 15.7″, а на Луната – 15′ 33″, поради което по време на пълната фаза на затъмнението периферията на слънчевия диск ще остане видима като тънък пръстен около лунния диск, откъдето идва названието на този тип затъмнения.

Характерни моменти на затъмнението

Начало на частичните фази: 04^h 29^m 44^s

Начало на пръстеновидното затъмнение: 05^h 34^m 24^s

Максимална фаза: 07^h 17^m 36^s

Край на пръстеновидното затъмнение: 09^h 00^m 54^s

Край на частичните фази: 10^h 05^m 36^s

Максимална фаза на затъмнението: 0.9701.

По време на максималната фаза ще бъдат закрити 94% от площта на слънчевия диск, като останалите 6% от нея ще бъдат видими като пръстен около лунния диск.

Пръстеновидно затъмнение с максимална продължителност 3 минути и 39 секунди ще се наблюдава от Сингапур. Там ивицата на пълната фаза ще бъде широка 117.9 km.

Затъмнението няма да бъде видимо от България.

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

Преминаване на Меркурий пред Слънцето на 11 ноември

(пасаж или транзит на Меркурий)

На 11 ноември от 14^h 35^m до залез слънце от нашата страна ще може да се наблюдава преминаване на Меркурий пред слънчевия диск – явление, често наричано пасаж или транзит на Меркурий. Подобно както у нас, началото на явлението ще се наблюдава в следобедните часове до залеза на Слънцето от Европа, Арабския полуостров и по-голямата част от Африка. Целия пасаж ще може да бъде проследен от Южна Америка, източната част на Северна Америка и най-западните части на Африка. От по-голямата част на Северна Америка пасажът ще се наблюдава сутрин след изгрева на Слънцето.

За да се наблюдава това рядко явление трябва да бъдат изпълнени едновременно две условия. Първото е Меркурий да бъде в т.нар. долно съединение, т.е. да се намира в най-близката до Земята точка от своята орбита. Второто условие е, че в същия момент Меркурий трябва да бъде във възходящия или в низходящия възел на своята орбита, т.е. да преминава през еклиптичната равнина (равнината на земната орбита). Ако тези условия са изпълнени, Слънцето, Меркурий и Земята се оказват подредени по права линия, която всъщност е продължение на линията, съединяваща възлите на орбитата на Меркурий. Само тогава можем да видим малкият тъмен силует на планетата на фона на яркия слънчев диск. Двете условия се оказват едновременно изпълнени в определени години около датите 9 май или 11 ноември. Когато наблюдаваме пасаж около 11 ноември – като предстоящия, Меркурий се намира във възходящия възел на орбитата си, т.е. пресича еклиптиката, издигайки се северно от нея. Такива ноемврийски пасажи се наблюдават през периоди от 7, 13 или 33 години. Когато наблюдаваме пасаж около 9 май, какъвто бе този през 2016 г., Меркурий се намира в низходящия възел на орбитата си и прекосява еклиптиката, слизайки южно от нея. Пасажите през май се случват по-рядко – на всеки 13 или 33 години. При наслагването във времето на тези две серии от майски и ноемврийски пасажи понякога се получават доста по-къси интервали време между два последователни пасажа. Например скоро след майски пасаж можем да наблюдаваме и ноемврийски. Такъв е случая с предстоящият пасаж на 11 ноември, който се случва само 3.5 години след пасажа на 9 май 2016 г. Следващото преминаване на Меркурий пред Слънцето ще бъде след 13 години – на 13 ноември 2032 г. преди обяд.

По време на ноемврийските си пасажи, намирайки се във възходящия възел на своята орбита, Меркурий е близо до перихелия си. Тогава го виждаме с ъглов диаметър около 10″, По време на майските пасажи обратно – Меркурий е в низходящия възел на орбитата си и е недалеч от афелия, поради което е по-близо до Земята и го виждаме малко по-голям – с ъглов диаметър 12″.

Ъглов диаметър на Меркурий по време на явлението: 00′ 10″

Ъглов диаметър на Слънцето: 32′ 18.6″

Продължителност на цялото явление: 5 часа, 28 минути и 47 секунди.

Когато се говори за пасажи на Меркурий или на Венера, както и за слънчеви и лунни затъмнения, често се споменава терминът контакт. При такива явления различаваме четири контакта, които са ключови моменти. Първи контакт имаме, когато дискът на планетата (в случая – Меркурий) се „допре“ външно до контура на слънчевия диск. След този момент тъмният силует на планетата започва да прекосява контура и видимо да навлиза в слънчевия диск. Точният момент на първия контакт е трудно да бъде регистриран при реално наблюдение. Нужно е да се работи с телескоп с голямо увеличение – около 400 пъти, предварително насочен към този край на слънчевия диск, в който се очаква да започне навлизането на планетата. За София първия контакт се предвижда да настъпи в 14^h 35^m 20^s. Доста по-надеждно може да се определи втория контакт – моментът, в който тъмното кръгче на планетата се „откъсва“ от вътрешната страна на контура на слънчевия диск, след което Меркурий ще продължи да навлиза още по-навътре. За наблюдател от София се предвижда втория контакт да настъпи в 14^h 37^m 01^s.

Пасажът ще може да се наблюдава от България до залеза на Слънцето в 16^h 49^m за Варна и в 17^h 08^m за София. За безопасното и достатъчно комфортно наблюдение на явлението е нужен бинокъл или зрителна тръба с увеличение поне 15 пъти. Обективите на прибора трябва задължително да бъдат защитени със специални слънчеви филтри, намаляващи интензитета на слънчевата светлина до безопасни за човешките очи стойности. Не поглеждайте към Слънцето през прибор с незащитени обективи или окуляри – това е крайно опасно за вашето зрение! Явлението няма да може да се наблюдава само с опушени стъкла или с тъмни стъкла от електроженни маски – традиционно използвани при наблюдения на слънчеви затъмнения. Малкият видим диаметър на Меркурий от само 10″ не позволява той да бъде забелязан без увеличителен прибор, дори на фона на слънчевия диск.

Характерни моменти от явлението в българско време, за фиктивен наблюдател, намиращ се в центъра на земното кълбо (геоцентрично):

Характерни моменти от явлението за наблюдател от астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“, София. В моментите указани с червено Слънцето е под хоризонта за наблюдателя

Характерни моменти на явлението за Народната астрономическа обсерватория „Н. Коперник”, Варна. В моментите указани с червено Слънцето е под хоризонта за наблюдателя

Освен четирите контакта, в таблиците с характерните моменти на явлението се използва и терминът позиционен ъгъл (Position Angle – P.A.). С този ъгъл се описва посоката, в която се намира планетата спрямо центъра на слънчевия диск в даден момент. Разбира се позиционният ъгъл ще се променя в хода на явлението, затова е даден за моментите на четирите контакта и за момента на максималното приближаване на Меркурий до центъра на слънчевия диск. Позиционният ъгъл се отчита (в случая) от северния край на слънчевия диск, в посока обратна на движението на часовниковите стрелки.

Видим път на Меркурий пред слънчевия диск от началото на пасажа (контакти 1 и 2) до залеза на Слънцето в 17h 08m за наблюдател от София. Пътят на планетата ще изглежда изкривен в дъга ако фотографираме явлението през някакъв интервал време с фотоапарат и телеобектив, монтирани на фотографски статив (т.е. на алт-азимутална монтировка) и ако след това комбинираме всички кадри в един

ВИДИМОСТ НА ЯРКИТЕ ПЛАНЕТИ

В началото на годината най-ярката планета Венера ще се наблюдава като Зорница над югоизточния хоризонт преди изгрев слънце. Тя ще бъде видима така до около средата на юли. На 14 август Венера ще бъде в горно съединение. От около средата на септември Венера ще започне да се вижда като Вечерница – над западния хоризонт след залез слънце.

Венера на 02° 26′ северно от Юпитер (съединение) на 22 януари сутринта, 1 час и 50 минути преди изгрев слънце (около 06h за София), над югоизточния хоризонт

В края на януари рано сутрин преди зазоряване, ниско над югоизточния хоризонт ще бъдат видими планетите Юпитер и Сатурн, които ще бъдат съответно в съзвездията Змиеносец и Стрелец. На 31 януари в края на нощта Юпитер, Венера и Луната ще се наблюдават във видима близост, което ще привлича погледа към югоизточната част на небето.

Венера на 01° 09′ северно от Сатурн (съединение) на 18 февруари сутринта, 1 час и 20 минути преди изгрев слънце (около 06h за София) над югоизточния хоризонт.

В началото на годината Марс ще бъде видим вечер над западния хоризонт, в съзвездието Риби, но условията за наблюдението му ще се влошават – до лятото Червената планета ще залязва все по-скоро след Слънцето. Марс ще премине в утринна видимост от около края на октомври.

С напредването на годината условията за наблюдение на Юпитер и Сатурн ще се подобряват – изгревът им ще подранява все повече. През април двете планети ще бъдат видими ниско на югоизток след 03^h, а през юни – след 22^h 30^m. В началото на лятото двете планети ще са най-високо над южния хоризонт около 02^h. През юли и август Юпитер и Сатурн ще са удобно видими над южния хоризонт веднага след свечеряване, на фона на Млечния път.

Марс на.13′ 14″ от Меркурий (съединение) на 18 юни вечерта, 1 час след залез слънце (около 22h 10m за София), над западния хоризонт. Ще се наблюдава трудно, препоръчва се използване на бинокъл за по-лесно откриване на двете планети във вечерното сияние

Поради близостта си до Слънцето Меркурий се наблюдава най-трудно, само около датите, в които се намира в т.нар. максимални елонгации – на най-голямо ъглово отстояние от Слънцето. Но дори и на тези дати планетата залязва скоро след Слънцето или изгрява немного преди него, поради което се наблюдава за кратко, съответно в сиянието на залеза или при зазоряване сутрин. Най-удобните моменти през 2019 г. за наблюдения на Меркурий ще бъдат вечерите на 27 февруари и на 24 юни, както и утрата на 10 август и 29 ноември. Могат да се проведат наблюдения и на съседните на посочените дати.

На 6 февруари Уран ще премине от съзвездието Риби в Овен и ще се наблюдава в Овен до края на годината. Нептун ще се движи бавно в съзвездието Водолей, а Плутон – в Стрелец.

ПО-ИНТЕНЗИВНИ МЕТЕОРНИ ПОТОЦИ

Квадрантиди (QUA) е първият интензивен метеорен поток за годината, активен от 1 до 10 януари, с максимум за 2019 г. на 4 януари около 04^h 20^m. На тази дата Луната ще бъде във фаза 2 дни преди новолуние и няма да пречи на наблюденията. Потокът Квадрантиди има кратък, но интензивен максимум, по време на който могат да бъдат видяни над 100 метеора за час (ZHR = 120). Квадрантиди се поражда от космически частици (метеорни роеве), отделени в процеса на разпадането на кометата 96P/Machholz 1 (Машолц 1), имаща период около 5.2

Южни делта-Аквариди (SDA) и алфа-Каприкорниди (CAP) са два потока с близки радианти, намиращи се съответно в съзвездията Водолей и Козирог. Максимумите на двата потока съвпадат и са на 30 юли. Метеорите им са жълтеникави, нерядко – взривяващи се в атмосферата болиди. Наблюдават се във втората половина на нощите около края на юли. По време на максимумите на двата потока могат да се видят общо около 30 метеора за час. В нощите около 30 юли 2019 Луната ще бъде във фази близки до новолуние и няма да пречи на наблюденията. Потокът алфа-Каприкорниди се поражда от космически частици, отделени при разпадането на кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková, имаща период 5.25 години.

Персеиди (PER): За съжаление максимумът на този най-популярен метеорен поток ще се случи във време близко до пълнолуние. При това за нашите географски дължини той се пада и през деня – около обяд на 13 август. Най-близкото до максимума подходящо време за наблюдение от България ще бъде краткия интервал от залеза на Луната в 04^h 12^m за София до развиделяване. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06^h 31^m. Потокът Персеиди е активен от 13 юли до 26 август, когато Земята, обикаляйки по своята орбита около Слънцето, преминава през облаци от космически частици, отделили се от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътл). Това е дългопериодична комета, преминаваща през своя перихелий веднъж на около 130 години. Персеиди е най-интензивният метеорен поток през лятото – с около 110 бързи бели метеора за час в своя максимум. Поради това, че се случва в удобно за наблюдение време – през все още топлите летни нощи, Персеиди традиционно привлича вниманието на много астролюбители и любопитни хора от Северното полукълбо на Земята. Ефекта за наблюдателите е още по-голям поради факта, че Персеиди се застъпва по време с потока Южни делта-Аквариди и като резултат летните нощи през юли и август са много богати на метеори.

Дракониди (DRA) са активни от 6 до 10 октомври, с максимум за 2019 г. на 9 октомври около 09^h. Тъй като за България максимумът се пада през деня, най-близкото до него удобно време за наблюдение ще бъде на същата дата от залеза на 80% пълната Луна в 02^h 52^m за София, до развиделяване. На 9 октомври Слънцето ще изгрее за София в 07^h 32^m.

Драконидите са бавни червеникави метеори, обичайно с честота само десетина за час, но на 10 септември 2018 г. родителското тяло на потока – кометата 21P/Giacobini-Zinner премина през своя перихелий, което създаде очаквания за висока активност на Дракониди през 2018 и 2019 г. В нощта на 8 срещу 9 октомври 2018 г. зенитното часово число на потока бе определено от Международната метеорна организация (IMO) на 120 (вижте повече подробности).

Геминиди (GEM) е най-интензивният метеорен поток преди началото на зимата. Той е активен от 4 до 17 декември, когато Земята преминава през метеорни роеве, отделили се от астероида 3200 Фаетон. Максимумът на потока за 2019 г ще бъде в нощта на 14 срещу 15 декември около 21^h, когато принципно могат да се видят около 100 – 120 бързи метеора за час. За съжаление през същата нощ Луната ще бъде почти пълна и ще възпрепятства наблюденията.

ПО-ЯРКИ КОМЕТИ

През 2019 г. не се очакват по-ярки комети.

Кометата 46P/Wirtanen, която през декември 2018 г. достигна яркост 3.2 mag ще може да се наблюдава с бинокъл или с малък телескоп в съзвездието Рис до около края на първата седмица на януари 2019 г.

Кометата C/2018 Y1 (Iwamoto) ще премине през перихелия си на 7 февруари 2019 г., на разстояние от Слънцето 1.287 AU (астрономически единици) или 192.52 млн. km. Очаква се тя да достигне яркост около 6 mag, т.е. ще бъде във възможностите за наблюдение с бинокъл в ясна и безлунна нощ. В първата половина на февруари C/2018 Y1 ще премине през съзвездията Дева, Лъв и Рак.

Начална страница