Катедрата

Обучение

Състав

Обсерватории

Новини

Семинари

Контакти

За студентите

Астрономическата обсерватория на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" бележи началото на възраждащите се култура, наука и образование в младата българска държава след Освобождението. Тя е значително постижение за Университета и за българската наука в началото на века.

Обсерваторията, заснета на 26.XI.1899 г. от първия асистент по Астрономия
Йордан Ковачев

По инициатива на проф. Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище (както първоначално се е наричал Университетът), през 1892 г. започва строителството на Астрономическата обсерватория извън пределите на София в непосредствена близост до настоящия басейн “Мария Луиза”. Тогава днешната Борисова градина е пасище на село Слатина, което е достигало до Орлов мост. Старото здание и големият купол са завършени през 1894 г., 30 години преди полагането на основите на Ректората.

Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон. През 1886 г. племенникът му Стефан Берон я подарява на Българското книжовно дружество, което от своя страна я предоставя на Висшето училище през 1892 г. Зрителната тръба е произведена в Мюнхен през втората половина на ХIХ век от фирмата „Merz“ и е с увеличение около 500 пъти. Това е първият наблюдателен уред, използван за обучението по астрономия. Днес зрителната тръба, заедно с други астрономически уреди от началото на Обсерваторията, са изложени в постоянната експозиция на Националния политехнически музей в София.

В продължение на няколко години проф. Бъчеваров доставя много астрономически уреди, най-важният от които е телескоп на екваториална монтировка Grubb, с обектив 6 инча (15.2 см). Това е първият телескоп на постоянен фундамент в България. От 1897 г. се използва за целите на обучението по астрономия в Университета. Телескопът е използваем и днес, реставриран е през 2004 г.

Университетската астрономическа обсерватория е една от първите обсерватории на Балканите. През първите години от съществуването си нейната основна дейност е образователна. Наблюдения с научна цел са провеждани рядко. През 1910 г. проф. Бъчеваров прави наблюдения на Халеевата комета, а студентът А. Кунчев пресмята ефемеридите на кометата. Младият асистент Кирил Попов публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската Академия наблюденията си на Халеевата комета, извършени в Обсерваторията. Запазени са наблюдения и преизчисления на условията за затъмнения на Слънцето и Луната, направени от Бъчеваров, както и на окултации на звезди от Луната.

Зрителната тръба на д-р Петър Берон

15 cm рефрактор, работещ в Обсерваторията от 1897 г.

Следващият ръководител на Астрономическата обсерватория и катедрата академик Никола Бонев (в периода от 1928 до 1965 г.) извършва модернизация на обсерваторията до европейско равнище. Разширява се дворното място, построени са нова сграда с аудитория за учебни занятия и тераса за астрономически наблюдения, както и друг по-малък купол. От 1942 г. обсерваторията става със закон Служба за точно време. Тази важна задача тя изпълнява до 1986 г.

В зората на изстрелването на първите изкуствени спътници на Земята обсерваторията активно участва в тяхното наблюдение.

Днес за целите на обучението по бакалавърската и магистърската програми по астрономия Обсерваторията е оборудвана с модерен инструментариум – оптичен и радио телескопи, CCD-камера, спектрограф и др.

Практически занимания в Обсерваторията (1921 г.)

Обсерваторията през 1931 г.

Обсерваторията от въздуха (1934 г.)

Обсерваторията през 1945 г.