Катедрата

Обучение

Състав

Обсерватории

Новини

Семинари

Контакти

За студентите

30.07.2017 Преди да се родят звездите


Популярното схващане за астрономията като „наука за звездите“ е всъщност отдавна остаряло. Днес можем да я определим като физика на Космоса, която изучава многообразните и сложни процеси във Вселената. Особен интерес у изследователите през последните десетилетия предизвикват проблемите на звездообразуването, т.е. как възникват звездите и каква е тяхната „родилна среда“. В катедра Астрономия от няколко години функционира малка група по звездообразуване: доц. Тодор Велчев, д-р Орлин Станчев и д-р Сава Донков от Техническия университет в София. Групата развива активно сътрудничество с водещи специалисти в областта от университетите в Хайделберг, Кьолн и Мюнхен. В момента тече четвърти пореден съвместен проект, финансиран от Немската фондация за научни изследвания (DFG).

Вече е добре известно, че звездите възникват чрез локално гравитационно свиване в т.нар. молекулярни облаци: сгъстени и много студени (T=10-30 K) газови образувания от предимно молекулен водород. Eдин интензивно изследван молекулярен облак е Orion A, който е разположен непосредствено под „коляното“ на едноименното съзвездие и е показан на Фиг. 1. Ясно личи неговата влакнеста структура, като съвременните изследвания показват, че звезди и звездни купове възникват предимно във възлите, където се събират отделни влакна.

Карта на молекулярния облак Orion A, получена от комбинирани наблюдения с инструмента SPIRE на сателита Herschel в три спектрални ивици: 250, 350 и 500 микрона.

Основен противодействащ на гравитацията агент могат да бъдат едромащабни турбулентни движения в облака. Евентуалният баланс между гравитационната и турбулентната енергии на различни характерни мащаби (скали) може да се оцени чрез различни подходи. Групата по звездообразуване към катедра Астрономия разработи такъв метод, основан на анализ на разпределението на колонковата плътност N (брой частици в стълб с единично сечение, ориентиран по лъча на зрение) в различни зони от разглеждания облак. Методът беше приложен към облаците Orion A и Perseus. Във втория случай се оказа, че разпределението на N в концентрично нарастващи зони около облака остава без промени (Фиг. 2). Последващият анализ очерта извода, че общата структура на облака се определя от гравотурбулентен режим, характерен за зоните на активно звездообразуване.

(ляво) Карта на молекулярния облак Perseus, получена с инструмента HFI на сателита Planck при наблюдения на честота 353 GHz; (дясно) Вид на разпределението на колонковата плътност в елипсовидните зони, очертани на картата.

Физиката на областите на звездообразуване се оказва все по-сложна и отправя ред предизвикателства и към наблюдатели, и към теоретици. Групата по звездообразуване към катедра Астрономия търси своите млади и способни попълнения.

*За контакти: eirene[at]phys.uni-sofia.bg

Катедра Астрономия, Физически Факултет, бул. "Джеймс Баучър" 5, София 1164