Катедрата

Обучение

Състав

Обсерватории

Новини

Семинари

Контакти

За студентите

10.07.2019 Практиките по „Астрономически наблюдения“ и „Археоастрономия“ към магистърската

Две от трите практики, заложени в обучението на студентите към магистърската програма „Астрономия и популяризация на астрономията“, се провеждат през пролетта в НАО Рожен, Планетариум Смолян и в археоастрономически скални светилища в Родопите.

В периода 17 – 21 май 2019 г., за трета поредна година, премина успешно практиката по „Астрономически наблюдения“ на първокурсниците от третия випуск към магистърската програма по „Астрономия и популяризация на астрономията“. Лекционните занятия се проведоха в Пампорово, а в ясните вечерни часове в НАО Рожен, с помощта на преносима наблюдателна техника и с 50/70 см Шмид телескоп, студентите имаха възможност да наблюдават и заснемат интересни астрономически обекти по небето. На 20 май от 16:30 ч. обучаващите се гостуваха в Планетариум Смолян и част от студентите изнесоха кратки публични лекции пред ученици, граждани и гости на планетариума. Събитието се състоя при засилен интерес и следната програма:

1. Метеорни потоци – Гроздан Грозев

2. Най-интересните обекти в границите на съзвездието „Касиопея“ – Валентина Александрова

3. Луната – Венцислав Петров

4. Намиране на центъра на Млечния път - Йордана Гогозова

5. Далечните светове на екзопланетите - Цветомира Бекриева

6. SETI – Сами ли сме? - Петър Ефтимов

Между 23 и 26 май 2019 г. за втори път се състоя иновативния за България курс по „Археоастрономия“, част от програмата на последния семестър от обучението на магистрите по „Астрономия и популяризация на астрономията“. При първоначалната реализация на курса през 2018 г. занятията бяха проведени в района на скално-изсечения паметник „Белинташ“. През 2019 г. лекторът доц. Алексей Стоев избра теоретичните и практическите полеви занятия да се състоят в гр. Кърджали, скално-изсечени паметници „Татул”, „Харман Кая”, „Тангардък Кая” (пещера Утробата). Също така бяха посетени скалния град Перперикон, Регионален исторически музей в град Кърджали и Етнографския музей в Пловдив, където бе обърнато внимание на българските дървени календари - рабоши. Част от обучението бе археометрично заснемане на видимата теренна част на мегалитни и скално-изсечени паметници, проективни системи за наблюдения на слънчеви кулминации, точно измерване на ориентации, картировка и изготвяне на хоризонтални и вертикални планове на обекта, описание на основните релефни форми и привързването им към цялостната археоастрономическа концепция за обекта.

*За контакти: evgeni[at]phys.uni-sofia.bg

Катедра Астрономия, Физически Факултет, бул. "Джеймс Баучър" 5, София 1164